Осман Пазвантоглу

Осман Пазвантоглу

За родствената връзка на първенците Шишманови с видинския отцепник Осман Пазвантоглу са правени множество догадки и предположения. Основание за това дава, както фактът, че фамилията забогатява именно покрай управлението на бунтовния еничар, така и многобройните предания и легенди във Видинско за евентуалния български произход на пашата. Най-интересно обаче е сведението на Георги Раковски, според което: „По нашите открития Пазвантоглу е бил родом българин и той имал связ с българските горски юнаци хайдути… Около Пазвантоглу имало двама българи, коим имената не са познати, които му съсредоточили мислите да съсредоточи сичките хайдушки чети и да предприеме едно общо въстание против султанская власт; тии му внушили и убеждението, че неговото родопоколение се теглило уж от българските царие и че той може да бъде един български цар в старий престолни град Видин.“

Кой е внушил на видинския паша тези опасни мисли? Със сигурност трябва да е бил някой от неговите съветници, най-подробно описани в изследването на Живко Куновски „Прародителите зоват“. Става въпрос за турчинът Идрис Молла, руският поданик Никола Попович, гъркът Ламбо Джаноглу, българските воеводи Кондьо, Велко и Ангел. След като изброява всички тези имена обаче, авторът заключава: „Пръв негов съветник е Емануил Шишман, роден във Видин…“ Очевидно е, че е голяма вероятността, именно първият съветник произхождащ от средновековните български царе, да е внушил на Осман Пазвантоглу идеята, че и той изхожда от тях? При това положение вторият българин ще да е бил бащата на Емануил – Йован Шишманоглу, а причината Раковски да ги обявява за непознати, желанието да не направи бела на фамилията Шишманови, която на всичкото отгоре го е и спомоществувателстувала.

С оглед на целите на настоящия сайт обаче, по-интересен е въпросът, възможно ли е между Шишманови и Пазвантоглу да е имало някаква роднинска връзка и точно това да е дало основания на Емануил и Йован да убеждават пашата във владетелския му произход.

За произхода на Осман Пазвантоглу има различни твърдения. Според най-популярното мнение, почиващо върху едно твърдение на французинът Мериаж, родителите на Пазвантоглу са били славяни от Босна. Вера Мутафчиева обаче, отчитайки безспорните данни за наследственото му богатство, което по правило притежават стари семейства, свързани с еничарския корпус, подкрепя тезата за местният му произход, т.е. че той е роден във Видин. Нещо повече, проучвайки голям брой източници, Мутафчиева разкрива и предците на Осман Пазвантоглу по пряка мъжка линия, а именно баща му Омер Пазвантоглу, дядо му Алемдар Ибрахим и прадядо му – също Омер. Ако изключим възможността Пазвантоглу да са били преки мъжки потомци на Шишманови, то очевидно трябва да търсим връзката между двете фамилии през някоя от съпругите на Османовите предци; и то достатъчно скорошна във времето, така че връзките между мюсюлманския и християнския клон да са се били запазили.

Първата възможност за подобна идентификация е майката на Осман Пазвантоглу. От различни източници обаче знаем, че тя е била мюсюлманка по рождение, казвала се е Фатма и е била дъщеря на някой си Халифе Мустафа, принадлежащ на ислямското духовенство на Видин. След като тази възможност е практически зачеркната ни остава втората – не майката, а бабата на Осман Пазвантоглу да е принадлежала на Шишмановското семейство. Впрочем, в художествения си роман „Летопис на смутното време“, Вера Мутафчиева предполага, че именно съпругата на Алемдар Ибрахим е била местна българка, отвлечена и насила вкарана в турския харем. От други случаи обаче знаем, че подобни инциденти не винаги са преминавали драматично и много често между двете сродени семейства – мюсюлманско и християнско са продължавали да се поддържат връзки. Вероятно никога няма да разберем дали жената на Алемдар действително е била шишмановка, но ако е била, то тя най-вероятно е била дъщеря на Стоян Шишманоглу, сестра на Манол и леля на Йован.

Барелеф на Осман Пазвантоглу

В такъв случай, Осман Пазвантоглу и Емануил Шишманоглу ще да са се падали втори братовчеди, което би обяснило много неща – от претенциите на пашата за български царски произход, през ролята на Шишманови на първи съветници на видинския отцепник, до забогатяването им през неговото управление и превръщането им в един от най-влиятелните български чорбаджийски родове.

Според Мериаж, Осман Пазвантоглу е роден около 1758 г. във Видин, но на няколко пъти е бил изселван заедно с баща си Омер Пазвантоглу. Първоначално се препитава, като върлува в албанските земи, както и от службата си при пашата на Печ. През 1792 г. се установява обратно във Видин и поставя началото на впечатляващата си политическа авантюра.

През 1793 г. откупува събирането на данъка „джизие“ и с 1000 арнаути, кърджалии, еничари и някои недоволни аги от санджака организира бунт като обсажда видинския комендант Изет-Ахмед паша. В отговор комендантът е сменен с Мехмед паша, който успява да усмири бунта без проливане на мюсюлманска кръв.

На 19 февруари 1793 г. султан Селим III издава ферман, в който заповядва: „Разбойникът Осман Пазвантооглу да бъде заловен и наказан със смърт”. Разбрал за султанската заповед, Осман Пазвантооглу веднага събира недоволни и съмишленици, с които напуска града и започва да върлува в околностите му. Везирът Сеид Али паша, управляващ Видин след Мохмед паша, прави донесение до султана за злодеянията на Пазвантооглу и иска наказанието му. Султанът с нов ферман от 1 юли 1793 г. заповядва да се арестува разбойникът и се изпрати главата му в Цариград. Става ясно, че с това се рискува бунт на еничарите, и от Цариград е изпратен дворцовият капуджи-баши Колчак Мустафа-ага да разследва делото на Пазвантооглу. В негов рапорт до султана, при застъпничеството на еничарския гарнизон, въпреки извършените злодеяния над раята, Мустафа-ага заявява, че Осман Пазвантооглу изпълнява добре службата си и бившите му престъпления заслужава да се опростят.

През 1795 г. при реформата, според която еничарите трябвало да бъдат закрити и да бъде учреден военен данък за набиране на нова войска, Пазвантооглу, ползвайки се с поддръжката на тамошната войска, открито се опълчва против султанската власт. Подкрепян от еничари, кърджалии и разни разбойнически групи, той окупира целия Видински санджак, изгонва агите на каазите и поставя свои верни хора за таксилдари, субаши и бюлюкбаши, които облагат раята на покорените каази с големи налози и глоби и насила я заставят да му работи ангария. Високата порта бърза да вземе мерки за потушаване на въстанието. Срещу него е пратен Мустафа паша с 40 000 души войска. През 1797 г. той обсажда Видин, но след големи загуби е отблъснат от Пазвантооглу, който минава в контранастъпление. Събира 80 000 души войска и превзема Враца, Ловчанска, Плевенска и Севлиевска кааза, след което се отправя за Търново. По пътя си граби и плячкосва, а плячката си изпраща във Видин. Скоро Пазвантоглу се утвърждава като независим и своеобразен феодал във Видинския регион.

Признат за васален паша от султана, Пазвантоглу успява да откъсне големи територии от централната власт в Цариград и да се разпорежда в тях като независим владетел (1793-1807). Близък съюзник са му отцепниците еничари – дахии, тероризиращи Белградския пашалък. Прави опит да установи външнополитически връзки с Европа и по-специално с Наполеон Бонапарт. Започва да провежда миролюбива политика в завладените земи по отношение и на мюсюлманите, и на християните. Издава манифести, облага населението само с редовни данъци, сече пари, наричани „пазвантчета“.

Библиотеката на Пазвантоглу

В края на 18-ти век султан Селим III предприема още 2 похода срещу Видин и войските му и безуспешно обсажда града. Пазвантоглу отново побеждава армията на Селим III. През 1799 г. се случва нещо, което още веднъж подсказва евентуалното роднинство между фамилиите Пазвантоглу и Шишманови. По това време Австрийската и Османската империи се договарят съвместно да унищожат бунтовника като го принудят да търси политическо убежище в Австрия, където да бъде екзекутиран. Мисията е възложена на австрийския дипломатически агент в Букурещ, който трябвало да бъде командирован във Видин, където да спечели доверието на Пазвантоглу и да го убеди да замине за Виена. Разбрал за заговора срещу себе си, Осман полага усилия да разбие този съюз и да си спечели подкрепата на Виена. За целта той се обръща към свои „роднина по бащина линия, живеещ в Банат“. Въпросният роднина Димитър Шишманоглу, успява да спечели граф дьо Соро и да го убеди да изпрати във Видин доведения си офицер фон Хьониг, наместо предвидения за това агент в Букурещ. Там, наместо да организира заговор срещу Осман, фон Хьониг помага за укрепването на видинската крепост.

Кой е въпросният трансилвански роднина на Осман Пазвантоглу? За да стесним кръга трябва да предположим, че той е бил християнин и най-вероятно се е занимавал с някаква търговия. При това положение, възможностите се свеждат до една – неизвестният ни по име брат на Емануил Шишманоглу, тъст на темешварския търговец Павел Стерия Полихрони и дядо на графиня Анна Мария фон Мирбах, придворна дама на императрица Сиси.

Гробът на Пазвантоглу

През 1800 г., за да набави храни,Осман Пазвантоглу напада Влашкото княжество, превземайки и ограбвайки градовете Чернещ и Крайова. Влашкият княз разбива войската му, като след поражението Пазвантоглу заболява тежко. През 1804 г. извършва кланета за потушаване бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчишко и Видинско. През 1806 г. затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник, в църква във Видин и ги изколва пред олтара.

Осман Пазвантоглу умира във Видин в начлото на 1807 г. Османците отказват да го погребат на свещена земя в градината на джамията, тъй като го обявили за султански предател и враг. След смъртта си оставя баснословното за времето си наследство от 2,5 милиона лири стерлинги, което означава, че приживе е бил една от най-богатите личности в Европа.