Николай Савелиев-Ростиславич

„Славянски сборник“

Николай Савелиев-Ростиславич e роден през 1815 г. в Москва в семейството на Василий и Екатерина Савелиев-Ростиславичи (тъй като Екатерина е последната потомка на рода Ростиславич-Дубровски, след брака на двамата е позволено да приемат общо фамилно име, в което да присъства елемент от моминската й фамилия). След сватбата им, запасният гвардейски офицер Василий получил назначение като началник на Вотчинния департамент в Москва и успял да осигури добро обществено положение на съпругата и на двамата си сина (другият е Владимир).

Младият Николай завършил Факултета по нравствено-политически науки на Московския университет като още като студент започнал да проявява засилен интерес в областта на историческите науки и литературата. След дипломирането си, той се сближил със славянофилите и станал един от най-ревностните противници на норманската теория за произхода на руската държавност. През 1837 г. Савелиев-Ростиславич публикувал първите си трудове върху средновековната руска история. Истинският разцвет на книжовната му дейност обаче настъпил през 1840-те години, когато той се превърнал в централна фигура на своеобразния литературно-политически кръг, оформил се около консервативното списание„Маяк“. Верен последовател на Юрий Венелин, Николай Савелиев-Ростиславич положил големи усилия да докаже присъствието на славяните във всяко по-значимо събитие в европейската история от древността, като пътьом обявил за славяни древните гети, скити, траки, хуни и дори германци. Макар да бил свързан с консервативното направление в руския културен живот обаче, той не може да бъде напълно отъждествен със славянофилските кръгове, тъй като не споделял едно от основните положения на славянофилската догма, а именно отрицателното отношение към Петър I и неговите реформи. Плодовит автор, Савелиев-Ростиславич оставил след себе си няколко мащабни труда, сред които „Димитрий Донски, първопроходник на руската слава“ (1837 г.),„Славянски сборник“ (1845 г.), „Древният и съвременен Переяслав-Залески в историческо и статистическо отношение“ (1848 г.), много статии, а също и едно запазено в ръкопис изследване на генеалогията на руската царска династия Романови.

Ярко доказателство за влиянието, въпреки дилетантския им характер, на съчиненията на Савелиев-Ростиславич е поканата за работа като преподавател в императорския Пажески корпус в Санкт Петербург, която той получил, а заедно с нея и ранга титулярен съветник. В средата на XIX в. титулярните съветници се смятали за дворяни, получавали официалното обръщение „ваше благородие“, а също и правото потомците им да кандидатстват за потомствени почетни граждани.

През 1845 г. Николай Савелиев-Ростиславич се оженил за Любов, дъщеря на надворния съветник Авенир Илински. От брака им се родила една дъщеря Вера и двама синове –починалият едва две годишен Георгий и Рафаил Савелиев-Ростиславич (роден 1851 г.). През 1848 г. Николай бил поканен за лектор по история на бъдещия руски император Александър II (1855–1881), но тежка туберкулоза го заставила да подаде оставка и да се премести с цялото си семейство в имението на съпругата си в с. Дяковка (Курска губерния). Свидетелство от това време е едно разследване, проведено от Третото отделение на Личната на негово императорско величество канцелария, за жестоко отношение на помешчиците Савелиеви към един от техните крепостни селяни.

Николай Савелиев-Ростиславич умрял в Дяковка през 1854 г. Ранната смърт на съпруга й, оставила вдовицата и двете им невръстни деца съвсем сами. Положението станало още по-сериозно след като през 1861 г. император Александър II издал указ, с който премахнал крепостничеството. От този момент нататък управлението на Дяковка станало изключително трудно, за което свидетелства един запазен сигнал от управителя на имението, че„Селяните не си плащат наемите, орат самоволно господарската земя и се готвят за бунт.“ Макар, че императорското правителство изпратило в района драгуни, които успели да потушат недоволството, през следващите години проблемите с освободените крепостни селяни продължили. Затова в крайна сметка Любов Савелиева решила да продаде имението на някакъв търговец и да вложи получените пари в образованието на децата си. Самата тя, се преместила в Украйна, заразила се и починала от тиф в разгара на освободителната за българите Руско-турска война, в една киевска болница.

Реклами
%d блогъра харесват това: