Проф. Иван Шишманов

Иван Д. Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в Свищов. Син е на известния и с интелектуалните си занимания търговец Димитър Ем. Шишманов и съпругата му Киреичи (Неделя), по баща Божинова (леля на художника Александър Божинов). Когато Иван е едва на 13 години умира баща му и семейството изпада в бедност. За щастие малкият Иван прави впечатление на унгарския пътешественик Феликс Каниц, който при обиколката си из България подбира няколко млади българчета, за да ги настани като държавни стипендианти в австрийската столица Виена.

Иван Шишманов като доброволец във войната

Иван Шишманов попада измежду избраните и през 1875 г. постъпва в образцовото Bürgerschüle във Виена и после в Педагогическото училище, което завършва през 1882 год. Завърнал се в България, той става за кратко време учител в родния си град, а после (1882 г.) подначалник в министерството на народната просвета. По това време всички по-способни младежи, които ламтят за висше образование в чужбина, получават насърчение от правителството, и Шишманов успява да се сдобие с една стипендия по философия за Йенския университет. Тук Шишманов проявява най-широки интереси, слушайки, покрай педагогика у известния хербартиянец К. Stoy, лекции по санскрит и индийска литература у Delbrück и Cappeler. За да допълни знанията си по френски, Шишманов заминава през август 1885 г. за Женева, но избухналата тогава Сръбско-българската война го връща в България като доброволец.

Лидия и Иван Шишманови

След края на войната, през януари 1886 год. Иван Шишманов може да тръгне отново за Женева, където престоява цяла година. Тук от решаващо значение за насоките на неговото развитие като учен е близката му дружба с украинския емигрант Михайло Драгоманов, професор по история в Женевския университет (а по-късно, по настояване на Шишманов, и професор в Софийския университет). В тая посока Шишманов ще бъде поучен, обаче, и от други големи европейски изследователи, и на първо място от Вилхелм Вундт, при когото той следва между 1886 и 1888 г., в Липиска, по философия, слушайки и курсовете му по Völkerpsychologie. Завършил университета с докторска дисертация върху един въпрос на експерименталната психология, той се завръща в България напълно подготвен за научна дейност.

Освен, че му оказва  изключително благотворно въздействие и го насочва планомерно и целеустремено по пътя на науката, дружбата с проф. Михайло Драгоманов се превръща в особено важен фактор, след като Шишманов се оженва за дъщерята на Драгоманов и тримата заживяват под един покрив.

Лидия и Иван Шишманови с деца

Последващите години Иван и Лидия Шишманови ще бъдат винаги заедно. Сътрудниците на професора имат различни мнения за съпругата му и за техния съвместен живот. Асистентът му Михаил Арнаудов, пише в спомените си, че Лидия е тиха и много интелигентна жена. Той я придружава често по балове, опери и театри, тъй като мъжът й е непрекъснато зает. Константин Гълъбов пък твърди, че Лидия Шишманова понякога се отегчавала от кабинетния характер на своя мъж и дори му правела забележки. „Ако не знаеше, че е омъжена – пише той в спомените си – човек можеше да я вземе за стара мома. Толкова тягостна ставаше понякога със самостоятелността на мненията си и неотстъпчивостта в поддържането им.“

Моментът е благоприятен. Тъкмо тогава, по инициатива на министрите Теодор Иванчев и Георги Живков, се обсъжда идеята за отваряне в София на един висш педагогически курс, респективно на едно Висше училище, и наистина на 1 октомври 1888 започват лекциите в първото, преименувано наскоро (1 януари 1889) във Висше училище. Шишманов, назначен отначало за началник на средното образование в министерството на просветата, става доцент по културна история и по литература – и проявява като преподавател бляскави качества. Около него се групират будни, любознателни студенти, от чиято среда изпъкват после добре известни писатели, критици и учени (Стилиян Чилингиров, Боян Пенев и др.). Със своите студии, монографии, статии, анкети и с неповторимите си лекции проф. Иван Шишманов разширява кръгозора на цяла четяща България. Най-много те допринасят за умственото развитие на студентската, ученическата и работещата на културно-просветното поле младеж. Неговите научни изследвания, намерили отражение и в лекциите му, го водят в дебрите на европейската художествена литература.

Иван Шишманов

Иван Шишманов създава списание  „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ през 1893 година и е негов редактор до 1902-ра. Едновременно с това е и редактор в списание „Български преглед“ (1893–1900). Изданието изиграва важна роля за развитието на българската наука. Проф. Иван Шишманов е член на БАН, на Сръбската академия на науките и изкуствата, на гръцкото научно дружество „Парнас“ и почетен член на университета в Харков.

Проф. Иван Шишманов с цар Борис ІІІ и принц Кирил като деца

Фамилията Шишманови не страни от политиката и има своите категорични пристрастия в полза на Народно-либералната партия. Налагайки се бързо като ерудиран преподавател, Иван Шишманов вниква в духовните потребности на студентите, а от степента на тяхната предварителна подготовка разбира необходимостта от сериозна реформа в образователната система. Младият преподавател във Висшето училище в София е готов да се отдаде и на това реформаторско дело. На два пъти отхвърля предложението да стане министър на просвещението, но накрая приема, в  правителството на ген. Рачо Петров (1903-1906), като поставя условието да му се даде възможност да осъществи мащабната си културно-просветна програма. Шишманов остава министър и в следващото правителство на НЛП с министър-председател Димитър Петков (1906-1907).

Иван Шишманов. Портрет от Иван Мърквичка

Докато е министър, Иван Шишманов отваря пътя на образователни и културни институции, без които не бихме могли да си представим историята и духовността на България – Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата Детска забавачница у нас, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища (учредителният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 г.), библиотеки и др. Именно той изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с достиженията на европейската наука и изкуство. По същото това време дори тронните слова на цар Фердинанд, подготвяниот старателния му министър, добиват художествено-публицистични черти от все същия патос – образование, култура, изкуствo.

Проф. Иван Шишманов с български художници и културни дейци

От времето на министерстването му е и „романът“ на Иван Шишманов с румънската кралица Елизабет, известна и с интелектуалния псевдоним Кармен Силва. При едно официално посещение в Букурещ, българският министър се запознава с известната със сексуалната си освободеност съпруга на крал Карол I и между двамата припламват любовни искри. Кралицата се появява в живота му – облечена в изискана черна рокля, с нежно и младо лице и дълбоки сини очи. „На тяхната повърхност плуваше отражение на ангелска душа“, е написал Иван Шишманов в спомените си. След 18 години брак Шишманов за първи път е увлечен по интересна и интелигентна жена. Двамата – кралица и професор, до края на живота си запазват топли чувства един към друг, а слуховете ги свързват с нещо повече от интелектуално приятелство.

Христо Г. Данов и Иван Шишманов

За съжаление освиркването на княза от студенти при откриването на Народния театър през 1907 г. води до правителствена криза, завършила с оставката на Шишманов. След скандала, в отсъствие на болния просветен министър, премиерът поднася на княза указ за затваряне на университета и уволняване на всички преподаватели. Когато разбира за указа, Шишманов пише на министър-председателя, че това е „несъстоятелна, прибързана и политически необмислена и несъобразна стъпка”, но не успява да го отклони от идеята и в знак на несъгласие подава оставка. Проф. Иван Шишманов остава лоялен член на парламента от фракцията на управляващото мноизинство до края на мандата му през 1908 г., след което заминава за Швейцария, за да продължи научната си работа. Две години по-късно той се връща в България и продължава да преподава.

Проф. Иван Шишманов край Чамкория

В разгара на Първата световна война Иван Шишманов полага големи усилия да подпомогне българската национална кауза. В момента, в който България изглежда, че е на път да осъществи своето национално обединение, Иван Шишманов се захваща с проект за по-активно включване на изявени дейци на науката, културата и изкуството в научното обосноваване на това обединение, така и в неговата задгранична защита. За тази цел, той инициира по модел на «Културния съюз на германските учени и художници», създаването на един интелектуален кръг включващ личности като Иван Вазов и неговия брат Борис, професорите Александър Цанков, Любормир Милетич, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Георги Данаилов и Владимир Моллов, художника Александър Божинов и др. Пред обществеността инициаторите мотивират своето начинание по следния начин: “В защита на своите интереси народите се принудиха не само да напрегнат до крайност своята военна мощ, но и да прибегнат до организация на всички свои умствени и нравствени сили. От известно време насам учените, писателите и художниците на воюващите страни се сплотяват, за да подкрепят с перо и слово делото на своите народи. Поставени при същите условия, ние не можем да не тръгнем по същия път” .

Иван Вазов и Иван Шишманов

По почин на Иван Шишманов за председател на проектирания «Съюз на българските учени, писатели и художници» е поканен Иван Вазов, който обаче по здравословни причини отказва. Въпреки това Шишманов не приема отказа на добрия си приятел и на Учредителното събрание през февруари 1917 г. настоява Вазов да бъде избран за председател. Събранието прави този избор, както е записано в протокола, “с надеждата, че избраникът не ще откаже да даде своето съдействие за постигане целите, начертани от съюза”. За първи подпредседател е избран Шишманов, за втори – проф. Милетич, за секретар – проф. Арнаудов, за касиер – управителя на Българската народна банка Христо Чакалов, а за съветници – Борис Вазов, проф. Моллов, проф. Балабанов и Александър Божинов.

След като Иван Вазов научава, че въпреки отвода си е избран за председател на СБПУХ, той изпраща официалната си оставка и Управителния съвет се принуждава да посочи за свой временен председател проф. Шишманов, която промяна е утвърдена и на Първото главно общо събрание.

Лидия Шишманова. Портрет от Иван Мърквичка

Един от най-любопитните епизоди в живота на Иван Шишманов датира от 1917 г., когато той взема участие на провеждащия се в Стокхолм, Международен конгрес на социалистите от държавите, участващи в Първата световна война на страната на Централните сили. Тъй като българското правителство решава, че не може да се довери на човек с леви убеждения да представлява страната на толкова важен форум, то препоръчва в конференцията България да бъде представлявана от предедателя на СБПУХ, политическите убеждения на повечето членове в който варират от консервативни до крайно десни.

На конференцията Шишманов се среща с видни делегати, получава аудиенция с архиепископа на Швеция и прескача за други важни дипломатически разговори до Норвегия. На връщане Иван Шишманов се спира в Копенхаген и провежда с разговор с именития датски интелектуалец Георг Брандес. По-сетне Шишманов се спира и в Берлин, където му е организиран радушен прием. В България Ив. Шишманов се връща на 11 октомври 1917 г.

shishmanov_skoropadski

В Киев с хетмана Скоропадски и дипломатическия корпус

Успехът в мисията впечатлява цар Фердинанд и през 1918 г. Иван Шишманов е назначен за български посланик в Украйна. Кратката мисия на Иван Шишманов (1 май 1918 – 30 април 1919) в Киев се осъществява в изключително трудни за стандартната дипломатическа дейност условия. Ученият заема посланическия пост в една нестабилна държава, която съществува едва от десетина месеца, окупирана по собствено желание от Германия и Австрия, а по-късно призната от Антантата само заради надеждата, че ще стане противотежест на болшевишка Русия. Основната причина за назначението на Шишманов е роднинството му със семейство Драгоманови, познанията по украински език и като цяло русофобските възгледи на фамилията Шишманови.

Иван Шишманов. Портрет от Елисавета Консулова-Вазова

Въпреки трудните условия професора установява добри междудържавни контакти, подпомага всячески борбата за съхраняване на украинската независимост и оставя добри спомени в десните политически кръгове на страната. Нахлуването на болшевиките обаче слага край на дипломатическата кариера на професор Шишманов и той се завръща в София.

Космополит по природа и възпитание, Иван Шишманов продължава да проявява траен интерес към международната политика и след края на Първата световна война е избран за председател на българската секция на Паневропейския съюз, ратуващ за идеята да се създадат Европейски съединени щати – Паневропа.

Къщата на Шишманови в София

След нови кратки пътувания до Швейцария и Германия, през 1923 г. Иван Шишманов се установява окончателно в България , където не напуска катедрата си до последен дъх. В дома им на ул. „Шипка“ 11 (в който днес се помещава пицарията „О, Шипка“) Лидия Шишманова поставя началото на един от първите легендарни софийски литературни салони, по подобие на салоните на мадам дьо Стал и Жорж Санд във Франция и на руската княгиня  Зинаида Волконска. По това време обаче един голям скандал вкарва фамилията Шишманови по първите страници на жълтата преса и завинаги разделя семейството на професора. Единственият му син Димитър Шишманов започва любовна връзка със съпругата на семейния приятел на Шишманови, а също и герой от войните – ген. Сава Савов. Скоро връзката е разкрита, генерала се развежда с невярната си жена и за Димитър става въпрос на чест да се ожени за нея, въпреки че тя е с около 20 години по-възрастна. Този брак не е приет от старите Шишманови и особено от Лидия, която дълго време отказва да се вижда със сина и снаха си. Още по-тежко преживяват липсата на внуци.

Паметник на Иван Шишманов в Свищов

През лятото на 1928 година Шишманов заминава за норвежката столица Осло, за да участва в конгрес на ПЕН клубавете. Именно там, на 23 юни, ден след като хавършва 66 години, професорът получава апоплектичен удар и умира. Три месеца и половина след трагичната загуба Лидия Шишманова лежи парализирана. Вдига я от леглото споменът за едно писмо, писано от професора две години преди смъртта му. “Усещам, че скоро ще умра. Знам, че твоята тъга ще бъде голяма, но ти ще трябва да живееш, за да уредиш моето книжовно наследство“, зарича я професорът. Лидия надмогва болестта, става на крака и подрежда огромния архив на съпруга си – купища лекции, недовършено съчинение за Шекспир, недописана книга за Вазов, ценни фолклорни изследвания, мемоарите като пълномощен министър в Украйна, над 3000 собствени и събирани епиграми…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: