Кратка история на фамилията

baba_novak

Баба Новак

През 1916 г. Емануил Ал. Шишманов съобщава на своя братовчед проф. Иван Шишманов, че почтената им фамилия брои вече 324 г. От друга страна имаме и сведение на Йован Раич, което свързва произхода на известния пълководец Баба Новак с последната средновековна българска царска династия. Ако приемем това сведение за меродавно, можем да заключим, че началото на Шишманови по някакъв начин е пряко свързано с дейността на Баба Новак в българския северозапад. Дали всъщност смъртта на Новак не е накарала семейството му да се пресели във Видин? И дали тъкмо така не е поставено началото на тази голяма фамилия на по-сетнешните видински първенци?

Манол Шишманоглу

Повече от век след тези събития имаме сведения, че във Видин е живял някой си Стоян Шишманоглу. Неговият син – чорбаджията Манол е една от забележителните фигури във Видин през 18 век. Първият син на МанолЗико, поема грижата за имотите във вътрешността на страната и се установява в Ниш, вторият син Димитър е известен от една кондика на Хилендарския манастир като един от богатите видинчани, а третият син Йован, който също остава във Видин става терзия. Именно синът на терзията, Емануил Йоан, придобива влиянието (като дава на кредит пари на своя братовчед и легендарен видински паша Осман Пазвантоглу), което ще превърне фамилията Шишманоглу в първостепенен фактор за стопанското и обществено развитие на северозападна България през 19 век.

Зико Шишманоглу

Емануил Шишманоглу има четирима сина – Страцимир (Ставри) (1811-1877), Александър (1812-1892), Петраки (1818-1849) и Димитър (1833-1875) и няколко дъщери. Дъщерите му са Елена, Тинка, Севастица и Ефимия. Елена е баба на писателя Алеко Константинов. Синовете му станали помощници в търговията на баща си и му помогнали през 1835 г. да придобие австрийско поданство (а с него и защитата на австрийските консули от репресиите на турците). По-късно Страцимир заминал за унгарския град Темешвар, Димитър за Свищов, а Петраки и Александър останали във Видин. Емануил Шишманоглу бил в делови връзки с врачанина Димитраки Хаджитошев и през 1824 г. го подкрепил в борбата срещу гръцкия владика Методий във Враца. По подобен начин заедно със синовете си той застава начело на борбата срещу гръцкия видински митрополит Кирил. В хода на конфликта, митрополитът успява да наклевети фамилията и да издейства заточение на стария Шишманоглу.

Страцимир Шишманов

Въпреки застъпничеството на австрийския посланик и австрийското външно министерство, фамилията се принуждава да похарчи голяма част от своето състояние за освобождаване на бащата. Той се завръща във Видин и семейството отново се отдава на своята търговия. През 1848 г. умира Петраки Шишманов. За голямата популярност и влиянието на фамилията в цяла България говори фактът, че в негова памет Петко Славейков и Кръстьо Пишурка написват две стихотворения.

Александър Шишманов

От синовете на Емануил Шишманоглу интересна е съдбата на Александър. Той завършва търговската гимназия в Банат. Към 1842 г. след пореден скандал с митрополит Кирил той е принуден да се установи в Свищов, където се утвърждава като виден обществен деец. Заради политическата си активност през 1870 г. е принуден да емигрира в Румъния, откъдето се завръща след Освобождението. В периода 1883-5 г. е избран за кмет на Свищов. Александър Шишманов е баща на трима сина – Алеко, Емануил и Борис; и три дьщери – Ефимия, Екатерина и Елена.

Димитър Ем. Шишманов

Най-малкият син на ШишманоглуДимитър, също завършва търговската гимназия в Банат. По-късно постъпва като доброволец в австрийската армия и през 1848 г. се сражава под ръководството на Йозеф Радецки при Новара. След завръщането си в България той се отдава на търговия и комисионерство в Свищов. От него, който е ту войник, ту учител и търговец, ту писател, са излезли и два печатни труда, именно една „фантазия в три действия“ – „Добродетел и злоба“ и една защита на женските права – „Няколко думи за длъжностите на мъжа“. Докаран почти до фалит, той е принуден да стане учител в родния си Видин. Умира именно там през 1875 г., като оставя сьпругата си Неделя, двамата си сина (Иван и Емануил) и дъщеря си (Мара) в крайна бедност.

Проф. Иван Шишманов

По-големият от тях, Иван Шишманов, е роден в Свищов през 1862 г. Въпреки ранната смърт на баща си и бедността, успява да получи много добро образование. Благодарение на унгарския пътешественик Феликс Каниц учи в Педагогическото училище във Виена (1876-1882), следва философия и литература в Йена (1884), в Женева (1885-86) и завършва докторат в Лайпциг (1888). След завръщането си в България, той става един от основателите на Софийския университет и професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Последователно той е подначалник, началник на отделение и главен инспектор в Министерството на народното просвещение, а през периода 1903-1907 г. и министър, в правителствата на Рачо Петров и на Димитър Петков. Името му като министър се свързва с основаването и развитието на редица културни институти (Народния театър, Музикалното училище, Художествената академия, Етнографския музей, читалища, библиотеки и изложби). През 1918 г. Иван Шишманов става и първият български посланик в за кратко освободената Украйна. Връзката му с Украйна е много силна и заради съпругата му Лидия, която е дъщеря на големия украински професор Михайло Драгоманов (1841-1895). Двамата се запознават в Женева през 1885 г. и остават неразделни до смъртта на Шишманов в норвежката столица Осло през 1928 г. Последовател и наследник на Иван Шишманов в научното поприще е Михаил Арнаудов.

Димитър Ив. Шишманов

Последният представител (по права линия) на фамилията Шишманови е писателят и политикът Димитър Шишманов. Той е единственият син на Иван Шишманов и е роден през 1889 г. Завършва право в Женева и дълги години заема дипломатически служби. От 1919 до 1932 г. е началник на Комисията по регистрациите, а от 1932 до 1935 г. на съдебния отдел на вътрешното министерство. През този период публикува повечето си литературни произведения. Пише разкази и повести и е един от най-добрите български преводачи на френска и немска литература. Най-оригиналните му произведения са романът „Хайлайф“ и дневниците „Писма до самия мен“. През 1943 г. е назначен за министър на външните работи и изповеданията в правителството на Добри Божилов, но остава такъв по-малко от година. След Деветосептемврийския преврат през 1944 е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г.  Димитър Шишманов не оставя потомство.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: