Кратка история на фамилията

baba_novak

Баба Новак

През 1916 г. Емануил Ал. Шишманов съобщава на своя братовчед проф. Иван Шишманов, че почтената им фамилия брои вече 324 г. От друга страна имаме и сведение на Йован Раич, което свързва произхода на известния пълководец Баба Новак с последната средновековна българска царска династия. Ако приемем това сведение за меродавно, можем да заключим, че началото на Шишманови по някакъв начин е пряко свързано с дейността на Баба Новак в българския северозапад. Дали всъщност смъртта на Новак не е накарала семейството му да се пресели във Видин? И дали тъкмо така не е поставено началото на тази голяма фамилия на по-сетнешните видински първенци?

Манол Шишманоглу

Повече от век след тези събития имаме сведения, че във Видин е живял някой си Стоян Шишманоглу. Неговият син – чорбаджията Манол е една от забележителните фигури във Видин през 18 век. Първият син на МанолЗико, поема грижата за имотите във вътрешността на страната и се установява в Ниш, вторият син Димитър е известен от една кондика на Хилендарския манастир като един от богатите видинчани, а третият син Йован, който също остава във Видин става терзия. Именно синът на терзията, Емануил Йоан, придобива влиянието (като дава на кредит пари на своя братовчед и легендарен видински паша Осман Пазвантоглу), което ще превърне фамилията Шишманоглу в първостепенен фактор за стопанското и обществено развитие на северозападна България през 19 век.

Зико Шишманоглу

Емануил Шишманоглу има четирима сина – Страцимир (Ставри) (1811-1877), Александър (1812-1892), Петраки (1818-1849) и Димитър (1833-1875) и няколко дъщери. Дъщерите му са Елена, Тинка, Севастица и Ефимия. Елена е баба на писателя Алеко Константинов. Синовете му станали помощници в търговията на баща си и му помогнали през 1835 г. да придобие австрийско поданство (а с него и защитата на австрийските консули от репресиите на турците). По-късно Страцимир заминал за унгарския град Темешвар, Димитър за Свищов, а Петраки и Александър останали във Видин. Емануил Шишманоглу бил в делови връзки с врачанина Димитраки Хаджитошев и през 1824 г. го подкрепил в борбата срещу гръцкия владика Методий във Враца. По подобен начин заедно със синовете си той застава начело на борбата срещу гръцкия видински митрополит Кирил. В хода на конфликта, митрополитът успява да наклевети фамилията и да издейства заточение на стария Шишманоглу.

Страцимир Шишманов

Въпреки застъпничеството на австрийския посланик и австрийското външно министерство, фамилията се принуждава да похарчи голяма част от своето състояние за освобождаване на бащата. Той се завръща във Видин и семейството отново се отдава на своята търговия. През 1848 г. умира Петраки Шишманов. За голямата популярност и влиянието на фамилията в цяла България говори фактът, че в негова памет Петко Славейков и Кръстьо Пишурка написват две стихотворения.

Александър Шишманов

От синовете на Емануил Шишманоглу интересна е съдбата на Александър. Той завършва търговската гимназия в Банат. Към 1842 г. след пореден скандал с митрополит Кирил той е принуден да се установи в Свищов, където се утвърждава като виден обществен деец. Заради политическата си активност през 1870 г. е принуден да емигрира в Румъния, откъдето се завръща след Освобождението. В периода 1883-5 г. е избран за кмет на Свищов. Александър Шишманов е баща на трима сина – Алеко, Емануил и Борис; и три дьщери – Ефимия, Екатерина и Елена.

Димитър Ем. Шишманов

Най-малкият син на ШишманоглуДимитър, също завършва търговската гимназия в Банат. По-късно постъпва като доброволец в австрийската армия и през 1848 г. се сражава под ръководството на Йозеф Радецки при Новара. След завръщането си в България той се отдава на търговия и комисионерство в Свищов. От него, който е ту войник, ту учител и търговец, ту писател, са излезли и два печатни труда, именно една „фантазия в три действия“ – „Добродетел и злоба“ и една защита на женските права – „Няколко думи за длъжностите на мъжа“. Докаран почти до фалит, той е принуден да стане учител в родния си Видин. Умира именно там през 1875 г., като оставя сьпругата си Неделя, двамата си сина (Иван и Емануил) и дъщеря си (Мара) в крайна бедност.

Проф. Иван Шишманов

По-големият от тях, Иван Шишманов, е роден в Свищов през 1862 г. Въпреки ранната смърт на баща си и бедността, успява да получи много добро образование. Благодарение на унгарския пътешественик Феликс Каниц учи в Педагогическото училище във Виена (1876-1882), следва философия и литература в Йена (1884), в Женева (1885-86) и завършва докторат в Лайпциг (1888). След завръщането си в България, той става един от основателите на Софийския университет и професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Последователно той е подначалник, началник на отделение и главен инспектор в Министерството на народното просвещение, а през периода 1903-1907 г. и министър, в правителствата на Рачо Петров и на Димитър Петков. Името му като министър се свързва с основаването и развитието на редица културни институти (Народния театър, Музикалното училище, Художествената академия, Етнографския музей, читалища, библиотеки и изложби). През 1918 г. Иван Шишманов става и първият български посланик в за кратко освободената Украйна. Връзката му с Украйна е много силна и заради съпругата му Лидия, която е дъщеря на големия украински професор Михайло Драгоманов (1841-1895). Двамата се запознават в Женева през 1885 г. и остават неразделни до смъртта на Шишманов в норвежката столица Осло през 1928 г. Последовател и наследник на Иван Шишманов в научното поприще е Михаил Арнаудов.

Димитър Ив. Шишманов

Последният представител (по права линия) на фамилията Шишманови е писателят и политикът Димитър Шишманов. Той е единственият син на Иван Шишманов и е роден през 1889 г. Завършва право в Женева и дълги години заема дипломатически служби. От 1919 до 1932 г. е началник на Комисията по регистрациите, а от 1932 до 1935 г. на съдебния отдел на вътрешното министерство. През този период публикува повечето си литературни произведения. Пише разкази и повести и е един от най-добрите български преводачи на френска и немска литература. Най-оригиналните му произведения са романът „Хайлайф“ и дневниците „Писма до самия мен“. През 1943 г. е назначен за министър на външните работи и изповеданията в правителството на Добри Божилов, но остава такъв по-малко от година. След Деветосептемврийския преврат през 1944 е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г.  Димитър Шишманов не оставя потомство.

За реалната тежест на видинската фамилия Шишманови може би най-добре говори една любопитна история. През 20-те години на 20 век българският оперен певец Петър Райчев разговаря във Виена с писателя Стефан Цвайг. В хода на разговора Цвайг му задава въпроси за фамилията Шишманови като дава да се разбере, че се готви да пише книга за тях, тъй като корените на самия Цвайг са от Видин и дядо му е живял там във времената на Осман Пазвантоглу и Емануил Шишманоглу. Подготвяйки романа си Цвайг дори заминава за Одрин, където попада на документи за Шишманови, но началото на Втората световна война и преследванията срещу евреите го прокуждат от Европа в САЩ. Скоор след това големият писател умира и една чудесна възможност пропада.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: