Андрей Савелиев-Ростиславич

Андрей Савелиев-Ростиславич е роден през 1892 г. в Киев, в семейството на Рафаил Савелиев-Ростиславич и неговата съпруга. Подобно на повечето деца на дворяни той се отдава на военна кариера и през 1912 г. завършва правното училище на Александровския кадетски корпус, а през 1916 г.  императорския Пажески корпус в Санкт Петербург (73-ти ускорен випуск), достигайки до чин капитан в Лейб-гвардейската стрелково-артилерийска бригада.

С избухването на болшевишката революция през 1917 г., младият капитан се включва в контрареволюционната Бяла гвардия под командването на ген. Деникин. След няколко кръвопролитни години обаче, в края на 1920 г. Червената армия пробива защитата на последните врангелови войници в Крим, нахлува на полуострова и започва масови кланета, в които загиват над 100 хиляди души. В тази ситуация последните белогвардейци и семействата им, приемат да бъдат евакуирани от Русия с кораби на Международния Червен кръст. Първоначално бежанците са настанени в лагери в Галиполи (където била разквартирувана групата на Савелиев-Ростиславич), Чаталджа и на остров Лемнос. Тъй като положението им в Турция било изключително тежко, под натиска на Антантата, България поема ангажимент да приеме около 35 хиляди белогвардейци, предимно кадрови офицери, юнкери и казаци, сред които и Андрей Савелиев-Ростиславич.

На първо време пристигналите в България белоемигранти са настанени в казармите на няколко от по-големите градове. Къде точно попада Савелиев-Ростиславич личи от две публикации в ловешкия вестник „Стремление от началото на 1922 г.: „На Божествената литургия на 25. декември 1921 г. в църквата ,,Света Троица“, отслужена от руския свещеник на отряда Михаил Попов, при стечение на много граждани-богомолци, пя хорът на гвардейската артилерия, дирижиран от младия и симпатичен щабскапитан Савелиев-Ростиславич, потомък на българския цар Иван Александра, който хор остави най-хубави впечатления у присъстващите.” Два месеца по-късно, бежанците в Ловеч организират Руска певческа вечер, за която същият вестник информирал по следния начин: ,,На 5. март в читалище ,,Наукагвардейският хор ще даде концерт под диригентството на г-на щабскапитан Савелиев-Ростиславич. Ще бъдат изпълнени отлични руски песни от разнообразен характер. Надяваме се вечеринката да бъде посетена от ловчанското гражданство.

Публикациите в ловешкия вестник ни дават информацията, че Андрей Савелиев-Ростиславич се е радвал на музикален талант, което обяснява дейността му, след като решава да напусне Ловеч и да се установи в София. В столицата неговата енергия и отзивчивост бързо правят впечатление на правителствените чиновници и когато през февруари 1923 г. е регламентирано създаването на специален Комитет за руските бежанци в България, бившият щабскапитан е поканен да стане негов секретар. Задачата на Комитета била да осъществява по отношение на руските бежанци онези функции, които преди това се изпълнявали от руската легация като членовете му (включително и руснаците) получили статут на чиновници към българското външно министерство. След трансформирането на Бялата гвардия в Руски общовойнски съюз, през 1925 г. Савелиев-Ростиславич е приет за негов пълноправен член.

Руската църква в София

В София Андрей Савелиев-Ростиславич се запознава със своя далечен роднина проф. Иван Шишманов, изключителен ерудит, университетски преподавател и политик. Тъй като Шишманов бил женен за украинка и бил бивш царски посланик в Украйна, със сигурност е имало за какво да си говорят. През следващите години чарът, многобройните запознанства и престижната служба позволяват на Андрей Савелиев-Ростиславич да се интегрира успешно в българското общество. Това обаче, което му помогнало най-много, бил неговият талант на диригент. След революцията, Руската църква в София загубила посолския си характер и преминала на подчинение на т.нар. Руска задгранична църква. През 1921 г. за настоятел на храма бил назначен св. Серафим Соболев, който превърнал църквата в най-важния не само религиозен, но и културен център на руската имиграция в България. През 1926 г. той назначил за главен диригент на църковния хор Николай Панин, който от своя страна привлякъл като помощник-диригент Андрей Савелиев-Ростиславич. През 1928 г. Панин се оттеглил и главен диригент останал секретарят на Комитета за руските бежанци. През следващите години той полага огромни усилия да върне славата на хора от 1921–1923 г., когато той се ръководел от световноизвестния църковен диригент Сергей Жаров. Усилията му са възнаградени и през 1931 г. с грамота на задграничния митрополит Антоний Храповицки, хорът на Руската църква в София е обявен за архиерейски. Като блестящ професионалист Андрей Савелиев-Ростиславич прави много за популяризирането на руската духовна музика и въвежда практиката да бъдат отбелязвани юбилейните дати на прославени руски композитори, като по време на богослужението целенасочено се изпълняват техни малко познати композиции.

Руската църква в Линдау

Спокойният живот на бившия доброволец в армията на Врангел обаче е нарушен с избухването на Втората световна война. Нападението на Хитлер над Съветския съюз разделя радикално руската общност в цяла Европа като част от нея застава на страната на Москва, а друга – на страната на Германия. Когато предстоящата победа на съюзниците става очевидна, в цяла Западна Европа започва вълна от опити за насилствено репатриране в Съветския съюз на белогвардейци и на нови руски емигранти, обвинявани в симпатии към национал-социалистическия режим. При това положение Андрей Савелиев-Ростиславич решава, с опита който имал от България, да се противопостави на това изпращане на сънародниците му на сигурна смърт. Решен да даде всичко от себе си, през 1944 г. той заминава за германския град Линдау, в който е открито бюро на Руския червен кръст, поставило си за задача да издирва и спасява от насилствена репатрация руските емигранти. Разбира се, въпреки активната си работа в Бюрото, Савелиев-Ростиславич не пропуска да оглави хора в местната православна църква.

След края на войната, Андрей Савелиев-Ростиславич за втори път се оказва без родина. Заедно с всички източноевропейски страни, България е поставена под съветска окупация и антикомунистическите елити в страната са подложени на репресии и изтребление. Същевременно новите власти в Германия започват да гледат на Андрей Савелиев с подозрението, че по време на войната, подобно на много от старите руски емигранти, е симпатизирал на Хитлеровия режим. При това положение, още повече че възможностите вече не били много, Андрей Савелиев-Ростиславич решава окончателно да напусне Европа.

Руската църква в Буенос Айрес

За трета и последна своя родина, руският емигрант избира Аржентина, в която новият президент Хуан Перон осигурява максимално добри условия за руски, немски и други преселници от Европа. В Буенос Айрес, Савелиев-Ростиславич отново се захваща да подпомага руската емиграция в получаването на аржентински визи, осигуряването на препитание и дом. Най-голямата му амбиция обаче, в която той влага всичките си средства е строежа и откриването на православна църква в руското общежитие в аржентинската столица. Успял и в този си план, той отново събира църковен хор и остава негов ръководител до края на живота си.

Андрей Савелиев-Ростиславич умира през 1956 г. и е погребан в гробището Сан Мартин в покрайнините на Буенос Айрес. Не е известно със съпругата си Елисавета да имат деца.

Реклами
%d блогъра харесват това: