Страцимир Новакович

Според българския и най-вече сръбския фолклор, „дете Татомирче“ е единия от двамата синове на Баба Новак. В опита си да разбере, какво се крие зад легендата, още през 1881 г. сръбският фолклорист и историк Иларион Руварац предполага, че  зад митологичния образ трябва да потърсим личността на видинския цар Иван Страцимир. Подобна идентификация обаче е малко вероятна, тъй като не е приемливо един цар като Иван Страцимир да присъства в народния епос без титлата си (като цар Шишман, Крали Марко, цар Костадин, султан Мурад и др.). Ценното в анализа на Руварац обаче е предположението му, че името Татомир е вариация на Страцимир – име, което не само срещаме и по-късно у видинските първенци Шишманови, но и можем да свържем пряко с друга загадъчна личност от XVII век, т.нар. „търновски княз“ Ростислав Страцимирович. Преди да стигнем до там обаче, нека се опитаме да видим, какви данни за живота на Страцимир (Татомир) можем да извлечем от фолклора…

В общи линии информацията, на която можем да се доверим е малко и се заключава до факта, че Страцимир е бил по-малкия син на Новак:

Лели дочу Новаково дете,
Новаково Груица войвода…
Лели дочу помалото дете,
помалото Айдут Новаково,
помалото дели Татомирче…

В някои от по-старите песни Баба Новак е женен за вила, която му ражда Груица и едно момиче (Ружица или Яна), но по време на някакво пиршество напуска семейството си. При това положение можем да предположим, че по-малкият брат Страцимир е бил дете от втори брак на своя баща и е бил роден значително по-късно от брат си и сестра си. Заради това, Страцимир (Татомир) винаги се явява момче, което в българските песни пази Демир капия, а в сръбските действа като разбойник заедно с баща си, с чичо си Радивой и с брат си Груица. Вероятно Страцимир е бил не просто по-млад, а значително по-малък син, роден във времето, в което баща му вече е бил генерал и фаворит на влашкия княз Михай Витязул. А зад описаните събития вероятно се крие походът на Баба Новак от 1594 г. и евентуалната му амбиция да възстанови Видинското царство.

За съдбата на Страцимир след екзекуцията на баща му, народният епос не казва нищо. От съвсем друго място обаче (една руска родова хроника) научаваме, че през 1686 г. в Търновско някой си Ростислав Страцимирович вдига въстание срещу турската власт, провъзгласявайки се за търновски княз и потомък на старата Шишмановска династия. Ако приемем, че през въпросната година Ростислав е бил на около 40-45 години, то годината му на раждане трябва да е била някъде през 40-те години на 17 век. Което от своя страна прави възможно да е бил син на Страцимир Новакович.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: