Петраки Шишманов

Петраки (Петър, Петрак) Шишманов е третия син на Емануил Шишманоглу и съпругата му Екатерина, по баща Пешакова. Роден е във Видин в началото на 19 век. Навярно Петраки е учил в откритото през 1817 г. във Видин училище на сръбския поет и масон Сима Милутинович (наставник на черногорския княз Петър II Петрович-Ньегош). Навършил необходимите години, заедно с братята си Страцимир и Александър, Петраки е изпратен да учи във Висшето търговско училище в банатския град Темешвар, където Шишманови поддържали и търговска кантора. По-късно Петраки получава австрийско поданство, което е показателно за значението, което фамилията вече има за търговската политика на дунавската монархия.

След завършването си в България, Петраки, заедно с брат си Александър, започва търговия в родния Видин, Оряхово и Свищов като част от голямата бизнес-империя на баща си. Някъде по това време в града попада френския лекар и масон Алсибиад де Таверние, назначен за личен лекар на управителя на областта Хюсеин паша. Много скоро братята Шишманови попадат под влиянието на чуждестранния медик, приемайки прогресивните му идеи за национално самоопределение. Когато след тригодишен престой де таверние се преселва във Влашко, той създава масонска ложа, наречена „Орден на Дракона“ – умишлена препратка към едноименния рицарски орден, създаден в началото на 15 век за да спре настъплението на османските турци. Според свидетелството на австрийския консул в Букурещ, оттам французинът започнал да подготвя мрежа от тайни комитети, желаейки „да се постави начело на някакво българско движение“. Несъмнено, както ще проличи по-късно, част от съзаклятието са били и видинските Шишмановци.

По същото време Петраки успял да замеси фамилията си в една любовна история, която предизвикала не само размирици във Видин, но и дипломатическа криза между Австрийската и Османската империи. Ето как я описва съвременникът на събитията д-р Иван Селимински: “Синът на едного от жителите на тоя град пожела да се ожени за мома по свой избор, а не по желанието на владиката. Момъкът, като свободен, не се съгласи с предложението на владиката, та се ожени за първата. В този случай владиката, кой знае по какви материални съображения, се ядоса дотам, щото наклевети уважаемия баща на младежа, г-н Манол Шишманоглу, и издействува неговото заточение. От туй синовете му се принудиха да съсипят по-голямата част от своето състояние за освобождението на баща си; най-после и австрийското министерство взема участие в този въпрос.”

Не ни е известно, защо митрополит Кирил се е възпротивил на брачните планове на Петраки, но най-вероятно зад действията му се криело желание да свърже своя близка с богатата видинска фамилия. Продължението на историята е известно. Възползвайки се от страха на османските власти, че австрийските поданици Шишманови са агенти на императорското правителство във Виена, Кирил обвинява Петраки и Александър, че „двамата братя, които понастоящем се намират от казаната фамилия във Видин, мислейки се сигурни зад щита на призованото от тях покровителство, са се осмелили да извършат престъпни деяния, именно: подбуждане и подстрекаване на жителите за да ги възбудят против местните власти“. Тази информация се съдържа в специален Меморандум, който османското правителство изпраща на австрийското и в който „понеже с това тяхно пребиваване във Видин е вредно във всяко отношение“ се предлага „казаните Шишманоглу… преди още да е станало някое по-нататъшно нещастие да се отстранят от ония места, което е необходимо и съобразно със съвсем особеното приятелство, за което австрийския двор при всеки случай дава доказателства на Високата порта“.

В този случай обаче не било съдено Виена да даде доказателство за своите приятелски чувства. Разбрал за решението, единият от братята (вероятно Петраки) заминал за Цариград и издействал заповед, която да преустанови репресията срещу фамилията. По някаква причина обаче, заповедта не пристигнала и през септември 1846 г. Шишманови били принудени да „изоставят търговското си предприятие във Видин и да напуснат града“. Тук вече австрийската дипломация побесняла, тъй като по признанията на австрийския посланик в Турция,  от случая Шишманоглу „зависи не само съществуването на една търговска къща, важна за нашата дунавска търговия…, но той ще има да се отрази също върху престижа на императорското кралско правителство и върху положението на всички императорски кралски поданици по тези места“.  За разрешаването на кризата Виена командировала във Видин консула си в Галац – Хубер и преводача на легацията в Цариград – фон Щендъл, на които било наредено да докажат, че видинският османски управител Хайредин паша „сам е предизвикал безредиците или пък, че все пак дотолкова е виновен, че е допуснал да бъде използван като оръдие от интригантския владика Кирил“. Превръщането на видинската криза във въпрос на чест за австрийската дипломация в крайна сметка довело до успех и османското правителство се принудило да уволни Хайредин паша и да изиска от Вселенската патриаршия отзоваването на видинския владика. Спорът приключил с победа за Шишманови.

Църквата на Раковишкия манасти 

След завръщането си Петраки Шишманов продължил заниманията си с търговия, но заедно с нея решил да реализира един голям проект – да създаде по австрийски модел педагогическо училище, в което да се обучават бъдещи учители и свещеници. Този проект става факт през 1848 г., когато с моралната и финансовата помощ на своя баща, в близкия до Видин Раковишки манастир, заедно с
тогавашния игумен на Раковишкия манастир Данаил – просветен
атински възпитаник, Петраки открива първото в Османската империя педагогическо училище, в първия випуск на което се записват 32-ма младежи.

Паметна плоча в Раковишкия манастир

За съжаление през 1849 г.,  малко след като реализирал мечтата си, Петраки Шишманов неочаквано заболял и починал без да остави деца от неизвестната си по име съпруга. Смъртта му разтърсила не само Видин, но и цяла България за което свидетелстват и две стихотворения написани в памет на покойника от поетите Петко Славейков и Кръстю Пишурка и публикувани в „Цариградкси вестник“.  В своята творба „Смърт Петракя Шишманова видинца“ Славейков пише:

Флора, предвестница на зората,
от небето грее връх водата.
Още слънцето не е изгрело,
жален глас по Дунав са разнело.
От земли до небо из мир вес
гори гласу жалний слух отдават,
планините вси са разтъжават,
стенят долините преизподни,
сълзни стоят вещества вси водни.
Вся природа видна тъжна днес,
тихий Дунав мътни струйки влаче,
вълма бие, слухом жално плаче.
Като са пени, говори водата:
– Падна, падна на Дунав звездата,
Петрак, мъдрий Шишманов един.
Целий Видин, мало и големо,
гласом плаче и рождено нему,
с Видин ведно тъжна България
милно плаче своя неволия,
че умира ней заслужний син.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: