Груица Новакович

Според българския и най-вече сръбския фолклор, Груица (Груйо) е първия от двамата синове на легендарния пълководец Баба Новак. Ако приемем, че песните отразяват реалността и Груица е бил действително съществуваща личност, то той най-вероятно е онзи представител на фамилията Шишманови (роден някъде в средата на XVI век), който през 1592 г. се заселва във Видин, поставяйки едно ново начало. С това логичните умозаключения за личността му свършват. И единственото, което ни остава е да се доверим на легендата…

Като цяло повечето сръбски песни за Баба Новак са твърде еднообразни и захващат шаблонно с думите: „Вино пију Новак и Радивој“ или „Вино пије Старина Новаче“ и в тях Груица играе роля на виночерпец. В българския епос обаче Груица се възпява много повече, отколкото полузабравения Новак и от тях могат да се направят редица предположения за истинската му биография. Така например, в някои от по-старите песни Баба Новак е женен за вила, която му ражда Груица и едно момиче (Ружица или Яна), но по време на някакво пиршество напуска семейството си.

При това положение можем да предположим, че по-малкият брат Страцимир е бил дете от втори брак на своя баща и е бил роден значително по-късно от брат си и сестра си. В полза на това твърдение говори и фактът, че докато Страцимир Новакович се възпява само като малко момче, Груица е представян като възрастен юнак,  действащ заедно с баща си и с чичо си Радивой. Дали зад описаните събития се крие походът на Баба Новак от 1594 г. и евентуалната му амбиция да възстанови Видинското царство или някакви по-ранни подвизи на военачалника е трудно да се каже. Мястото, където според сръбските песни действа Новак и децата му е главно планината Романия в Източна Босна, а по-късно района на Грахово в Западна Босна и Адриатическото крайбрежие.

Следващият момент в преданието за Груица, зад което можем да прозрем действителен елемент от биографията му е доброволното робство, в което той се бил продал, за да достави пари на баща си и чичо си. Както знаем, през XVI век подобна практика е била широко разпространена и е много вероятно зад легендата да се крие някакво реално събитие. След освобождаването си Груица бил повикан от дъщерята на „граховския княз Милутин“ за да я освободи от насилието на загорския паша.

В друга песен се разказва, че Новак бил харесал за сина си Груица девойка от „Пладин град“ (Пловдив), дъщеря на „пладинския крал“. Понеже обаче девойката била сватосана за Гърчич Маноило, който живеел „у Софију равну“, трябвало Груица да я открадне. Но Грчич Маноило бил юнак и Груица трябвало да действа с хитрост и да причака съперника си. Според песента обаче, Маноило излязъл по-юнак и надвил и Груица, и Татомир, и Радивой, и дори самия Баба Новак. След спречкването Новак обаче бил спасен от посестримата си вила, която с измама ослепила Маноило и с това дала възможност на съперника му да го убие. Любопитно е, че в тази песен за пръв път се среща името Маноило (Манол, Емануил), което през следващите столетия ще се среща неколкократно в именния регистър на Шишманови.

В някои български песни Груица играе важна роля и се явява не само млад юнак и син на Баба Новак, но и възрастен мъж със собствени синове. В тези песни съпругата му Милкана му изневерява и го предава на турците. С помощта на сина си Сталакин Михаил обаче Груица се спасява и впоследствие наказва невярната си съпруга като я изгаря.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: