Ростислав Страцимирович

Ростислав Страцимирович е български първенец от 17 век, претендиращ, че произхожда от царската династия на Шишмановци, основоположник на руския дворянски род Савелиев-Ростиславич, един от водачите на т. нар. Второ търновско въстание, избухнало през 1686 година. Ако допуснем, че по някакъв начин той е бил сроден с видинските първенци  Шишманови, то най-вероятно става въпрос за роден някъде в средата на 17 век син на  Страцимир  (Татомир).

rstracimirovic

Ростислав Страцимирович

Какво друго знаем за него?

Единствените данни за Ростислав Страцимирович са почерпени от една статия на руския писател Николай Елагин, публикувана през 1847 г. в Петербургския вестник Северная пчела. Публикацията обаче е изградена върху данни от семейния архив на друг руски писател – Николай Савелиев-Ростиславич, пряк потомък на Ростислав.

Според статията, опитвайки се да си осигури подкрепа за въстание срещу турците, Ростислав Страцимирович заминал за Москва. В руската столица той привлякъл интереса на патриарх Йоаким, който му признал статута на „търновски княз“ и му обещал щедра подкрепа. Споразумението между двамата било скрепено с годеж на българския престолонаследник за племенницата на патриарха – Мария Дубровска. Паралелно патриархът ангажирал за каузата и брата на Ростиславовата годеница – Савелий Дубровски. Той бил изпратен в Цариград, където да проведе преговори с висшия клир и османските власти. Подгонен от разярена мюсюлманска тълпа обаче, той трябвало да се спаси с бягство от града.

По същото време в България, поради предателството на един търновски грък, въстанието избухнало по-рано от предвиденото, още преди завръщането на Ростислав от Русия. Когато той пристигнал Търново вече бил подложен на опустошение и въстаниците се изтеглили към Стара планина. Там 4 000-ият отряд на ранения Ростислав Страцимирович се срещнал с наброяващата 400 души група на Савелий Дубровски. Начело с двамата водачи въстаниците били принудени да започнат изтегляне към София, в чийто околности били окончателно разбити. Полумъртви двамата водачи били отнесени в Рилския манастир, където благодарение на грижите на монасите се възстановили и тайно отпътували за Москва.

В Русия Ростислав Страцимирович се оженил за Мария Дубровска и с ходатайството на патриарха получил имението Толочаново в Смоленска губерния, влизайки по този начин в редиците на руското дворянство. От брака им бил роден син на име Савелий, който поставил началото на помешчикския род Ростиславичи-Дубровски. За заслугите си бил почетен и Савелий Дубровски, на когото било дарено имението Юриево в Подмосковието. През 19 век потомците на Ростислав и Савелий отново се сродили, поставяйки началото на рода Савелиев-Ростиславичи, на който принадлежали историкът Николай Савелиев-Ростиславич и олонецкия губернатор Василий Савелиев Ростиславич.

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: