Омер Пазвантоглу

За родствената връзка на първенците Шишманови с видинската фамилия Пазвантоглу са правени множество догадки и предположения. Основание за това дава, както фактът, че фамилията забогатява именно покрай управлението на бунтовния еничар, така и многобройните предания и легенди във Видинско за евентуалния български произход на пашата. Най-интересно обаче е сведението на Георги Раковски, според което: „По нашите открития Пазвантоглу е бил родом българин и той имал связ с българските горски юнаци хайдути… Около Пазвантоглу имало двама българи, коим имената не са познати, които му съсредоточили мислите да съсредоточи сичките хайдушки чети и да предприеме едно общо въстание против султанская власт; тии му внушили и убеждението, че неговото родопоколение се теглило уж от българските царие и че той може да бъде един български цар в старий престолни град Видин.“

Кой е внушил на видинския паша тези опасни мисли? Със сигурност трябва да е бил някой от неговите съветници, най-подробно описани в изследването на Живко Куновски „Прародителите зоват“. Става въпрос за турчинът Идрис Молла, руският поданик Никола Попович, гъркът Ламбо Джаноглу, българските воеводи Кондьо, Велко и Ангел. След като изброява всички тези имена обаче, авторът заключава: „Пръв негов съветник е Емануил Шишман, роден във Видин…“ Очевидно е, че е голяма вероятността, именно първият съветник произхождащ от средновековните български царе, да е внушил на Осман Пазвантоглу идеята, че и той изхожда от тях? При това положение вторият българин ще да е бил бащата на Емануил – Йован Шишманоглу, а причината Раковски да ги обявява за непознати, желанието да не направи бела на фамилията Шишманови, която на всичкото отгоре го е и спомоществувателстувала.

С оглед на целите на настоящия сайт обаче, по-интересен е въпросът, възможно ли е между Шишманови и Пазвантоглу да е имало някаква роднинска връзка и точно това да е дало основания на Емануил и Йован да убеждават пашата във владетелския му произход.

За произхода на Осман Пазвантоглу има различни твърдения. Според най-популярното мнение, почиващо върху едно твърдение на французинът Мериаж, родителите на Пазвантоглу са били славяни от Босна. Вера Мутафчиева обаче, отчитайки безспорните данни за наследственото му богатство, което по правило притежават стари семейства, свързани с еничарския корпус, подкрепя тезата за местният му произход, т.е. че той е роден във Видин. Нещо повече, проучвайки голям брой източници, Мутафчиева разкрива и предците на Осман Пазвантоглу по пряка мъжка линия, а именно баща му Омер Пазвантоглу, дядо му Алемдар Ибрахим и прадядо му – също Омер. Ако изключим възможността Пазвантоглу да са били преки мъжки потомци на Шишманови, то очевидно трябва да търсим връзката между двете фамилии през някоя от съпругите на Османовите предци; и то достатъчно скорошна във времето, така че връзките между мюсюлманския и християнския клон да са се били запазили.

Първата възможност за подобна идентификация е майката на Осман Пазвантоглу. От различни източници обаче знаем, че тя е била мюсюлманка по рождение, казвала се е Фатма и е била дъщеря на някой си Халифе Мустафа, принадлежащ на ислямското духовенство на Видин. След като тази възможност е практически зачеркната ни остава втората – на Шишмановското семейство да е принадлежала не майката на Осман, а тази на баща му Омер. Впрочем, в художествения си роман „Летопис на смутното време“, Вера Мутафчиева предполага, че именно съпругата на Алемдар Ибрахим е била местна българка, отвлечена и насила вкарана в турския харем. От други случаи обаче знаем, че подобни инциденти не винаги са преминавали драматично и много често между двете сродени семейства – мюсюлманско и християнско са продължавали да се поддържат връзки. Вероятно никога няма да разберем дали жената на Алемдар действително е била шишмановка, но ако е била, то тя най-вероятно е била дъщеря на Стоян Шишманоглу, сестра на Манол и леля на Йован.

Всъщност абсолютно същото предположение прави и изследователят Румен Василев в книгата си „…във Видин през XIX в. фамилията Шишманови е живяла със самочувствието, че членовете й са потомци на царския род… Според генеалогията на Стурдза Алембар Ибрахим е имал славянка в харема си, което е било напълно нормално в онези времена, и тя била от семейството на Шишманоглу.“

Ако всичко това е вярно, Омер Пазвантоглу и Йован Шишманоглу трябва са се падали втори братовчеди, което би обяснило много неща – от претенциите на пашата за български царски произход, през ролята на Шишманови на първи съветници на сина му Осман, до забогатяването им през неговото управление и превръщането им в един от най-влиятелните български чорбаджийски родове.

Какво друго обаче знаем за Омер Пазвантоглу? Преди всичко знаем, че той е роден някъде през първата половина на 18 век и че когато възмъжава се отличава във воените действия на турците, заради което е провъзгласен за аянин на санджака и две села до Видин. Освен тях, семейството му притежавало още 200 села и явно е било сред най-богатите и влиятелни феодални владетели на своето време. Че Омер бил не само еничар, а и ага на орта във Видин, е доказано от документа по първия известен нам бунт на семейство Пазвантоглу — през 1787 г. Неточно би било обаче да приемем без уговорки този бунт и за фактически първи, тъй като Омер Пазвантоглу бил изселен от Видин през 1764 г. очевидно пак заради непокорство или дори повече. Тъй или инак през 1787 г. и той, и синът му се намирали вече отново във Видин.

От края на същата година датира едно нареждане до коменданта на града Мехмед паша, до белградския комендант Абди паша, както и до нарочно изпратения тук по повод тревожните събития сертурнаджия, емисар на оджака от столицата. На изброените било заповядано да заловят деветима видински еничари, включително предводителите им Омер и Осман Пазвантоглу, които били нанесли чрез размирието си щети на видинското население и подготвяли голям бунт между еничарството в крепостта. Омер все още бил ага на 31 -ва еничарска орта.

Без да разполагаме със сведения за развоя на конфликта, узнаваме, че на 5 юни 1788 г. Омер Пазвантоглу вече бил „осъден и екзекутиран”, а имуществото му конфискувано и обявено за продажба. Негови наследници били жена му Фатма, както и синовете му Осман и Ибрахим. За 1700 гроша, Фатма купила на  обявения търг бившия хан на мъжа си с 16 дюкяна, кафене, конюшни и много стаи.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: