Политици

Макар и да не успява да излъчи министър-председател, фамилията Шишманови може да се определи като една от най-успешните български политически династии, тъй като е единствената, която за няколко десетилетия успява да излъчи цели четирима лидери в следосвобожденската българска политика.

Александър Шишманов – кмет на Свищов

Първият политик в семейството е Александър Шишманов, който през 1883 г. е избран за кмет на Свищов и остава такъв до 1885 г.

Вторият политик във фамилията Шишманови е софийският лекар д-р Асен Шишманов.  Скоро след пристигането си в София той се сближава с политика Драган Цанков и остро се противопоставя на т.нар. Режим на пълномощията и оказва публичен натиск на княз Александър Батенберг да го отмени. Ето как Симеон Радев описва тези толкова критични за България дни: “Решението на княза да абдикира – неизменен припев на неговите отчаяния – се изпари, разбира се, на другия ден, но страхът от русите, негодуванието срещу тях, припадъците на енергия, сподиряни от безнадеждност, всичко това поддържаше в неговия дух едно почти болезнено състояние… На една депутация, която начело с д-р Асен Шишманов отиде да му изрази признателността на столичното население, той заяви, че “на днях” ще издействува един указ за въдворението на конституцията. Това тържествено обещание намери громки отклици в страната. Либералната партия, която князът бе поискал да приближи към себе си, ставаше, напротив, се по-привързана към Русия. Допълнителните избори, които станаха на 21 август и в които Соболев упражни влиянието си в полза на либералите, още повече затвърдиха тази солидарност. Победата на либералите бе съкрушителна. В София бяха избрани: Др. Цанков, Хаджи Мано Стоянов, Н. Сукнаров, М. Балабанов, д-р Помянов, Я. Геров, д-р Ас. Шишманов, Илия Вълчев.”

as_shishmanov

Асен Шишманов – народен представител

Изборите, на които Асен Шишманов е избран за член на парламента се провеждат през май 1884 г. Първоначално заседанията се провеждат в читалище “Надежда” във Велико Търново, след това във Военното училище в София (сега Централен военен клуб), а накрая в новопостроената сграда на Народното събрание. През мандата на този парламент е постигнат най-големият приоритет на България – съединението с Източна Румелия, спечелена е и сръбско-българската война. През лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на княз Батенберг, Драган Цанков е сред авторите на т.нар. “махзар” – молба до формалния сюзерен на България – турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация. Този ход силно компрометира неговите привърженици и при управлението на Стефан Стамболов, д-р Шишманов е принуден да напусне България.

Проф. Иван Шишманов – министър и народен представител

И по насетне фамилията Шишманови не страни от политиката и има своите категорични пристрастия в полза на Народно-либералната партия. Налагайки се бързо като ерудиран преподавател, Иван Шишманов вниква в духовните потребности на студентите, а от степента на тяхната предварителна подготовка разбира необходимостта от сериозна реформа в образователната система. Младият преподавател във Висшето училище в София е готов да се отдаде и на това реформаторско дело. На два пъти отхвърля предложението да стане министър на просвещението, но накрая приема, в  правителството на ген. Рачо Петров (1903-1906), като поставя условието да му се даде възможност да осъществи мащабната си културно-просветна програма. Шишманов остава министър и в следващото правителство на НЛП с министър-председател Димитър Петков (1906-1907).

Докато е министър, Иван Шишманов отваря пътя на образователни и културни институции, без които не бихме могли да си представим историята и духовността на България – Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата Детска забавачница у нас, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища (учредителният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 г.), библиотеки и др. Именно той изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с достиженията на европейската наука и изкуство. По същото това време дори тронните слова на цар Фердинанд, подготвяниот старателния му министър, добиват художествено-публицистични черти от все същия патос – образование, култура, изкуствo.

За съжаление освиркването на княза от студенти при откриването на Народния театър през 1907 г. води до правителствена криза, завършила с оставката на Шишманов. След скандала, в отсъствие на болния просветен министър, премиерът поднася на княза указ за затваряне на университета и уволняване на всички преподаватели. Когато разбира за указа, Шишманов пише на министър-председателя, че това е„несъстоятелна, прибързана и политически необмислена и несъобразна стъпка”, но не успява да го отклони от идеята и в знак на несъгласие подава оставка. Проф. Иван Шишманов остава лоялен член на парламента от фракцията на управляващото мноизинство до края на мандата му през 1908 г., след което заминава за Швейцария, за да продължи научната си работа.

Димитър Шишманов – министър

Последното голямо Шишмановско име в политиката е това на Димитър Шишманов. Дипломат от кариерата, през 1943 г. той заема поста външен министър в правителството на Добри Божилов – от 14 октомври 1943 г. до 1 юни 1944 г.; на този пост Шишманов заменя заболелия титуляр Сава Киров (министър 14 септември – 14 октомври 1943 г.). Въпреки все по-ясно очертаващия се разгром на силите на Оста, новото правителство се задоволява само с контакти на ниско равнище в английските и американските дипломатически среди. Лондон и Вашингтон настояват за капитулация, което за София е не само неприемливо, но и твърде опасно поради присъствието на Балканите на германски войски. Победите на Червената армия през първата половина на 1944 г. карат българските управници да търсят изход от тежкото положение на страната и на 1 юни 1944 г. правителството е сменено и Шишманов престава да бъде министър.

Оттам нанатък историята е известна. На 9 септември в България е осъществен поредния военен преврат, този път обаче подкрепен от нахлулата съветска армия. Следват месеци на жесток терор и избиване на елита на нацията. Един от съдените е Димитър Шишманов. Той е съден от Първия състав на Народния съд – този срещу регентите, царските съветници и правителствата до 9 септември 1944 г., т.е. съден е като политик, а не като писател (Шести състав на Народния съд е този, който отделно се е занимавал с “вражеската” словесна дейност на редица писатели и журналисти). В хода на разследването Шишманов е откаран тайно в Москва, заедно с други “ключови” министри и политици. където е разпитван и където остават най-важните свидетелства от неговия разпит.

Присъдите Народния съд са произнесени на 1 февруари 1945 г. На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над тримата регенти (един от които и принц Кирил Сакскобургготски), 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 (един от които Димитър Шишманов), 67 депутати от 24-тото НС и 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: